1946 г.

Още от самото създаване на Агрономо-лесовъдния факултет ръководителят на катедра „Ботаника“ проф. Кирил Киряков подбира асистенти, силно при- влечени от природата: Димитър Делипавлов, Стоян Димитров, Ганка Алексиева, Иван Ковачев, Мария Попова, Илия Чешмеджиев и започва усилено проучване на растителните ресурси на България.

Ботаническата градина в Пловдив е основана през 1950 г върху участък от 250 декара. Тя е 3-та ботаническата градина в България и първата такава извън столицата.

Проф. Кирил Киряков изгражда Ботаническа градина, която създава добри условия за научно- изследователска дейност.

Проф. Стоян Димитров организира експедиции, в които участват всички преподаватели от катедрата. Реалната дейност по създаване на ботаническата сбирка на градината започва през 1957 г., когато за неин ръководител е назначен д-р инж. Димо Граматиков.През следващите няколко години е направен проект за облагородяване на площта, включващ изграждане на водни площи, изкуствени релефни форми, скални кътове, алейна мрежа, места за отдих, розариум и др.

С посадъчен материал от парковете на бившите царски дворци (Кричим, Врана, Евксиноград) и от големите декоративни разсадници в страната се полага началото на арборетума на градината, който през 80-те и началото на 90 –те години на 20 век е най-богатият във видово отношение у нас. През 1963 към ботаническата градина е създадена семенна банка и е издаден първият дилектус (семенен каталог), с който градината се включва в системата за международен обмен на растителен генетичен материал (семена и вегетативен материал за размножаване).

До 1990 г. има установени контакти с повече от 150 ботанически градини в Европа, Азия, Африка, Океания, Австралия, Северна и Южна Америка. Ботаническата градина издава ежегодно или еднократно за период от две години дилектус без прекъсване от 1963г. до 1991г.

В началото на 70-те година на 20 век площта на ботаническата градина е редуцирана двукратно. Първото редуциране е свързано с отнемане на част от площта наградината за строителство на жилищни блокове част от строителството на квартал „Тракия”, а второто отнемане на площ е свързано с трасирането на продължение на булевард „Санкт Петербург” от хотел SPS до пътен възел „Скобелева Майка”, което все още не е реализирано. Така от първоначалните 250 декара ботаническата градина е сведена до 113,504 декара.За щастие е запазена западната част от градината, която е най-развита и добре поддържана.