Доброволците отново почистиха района
Десетки доброволци участваха в петото поредно почистващо събитие в Ботаническата градина на Пловдив. Докато родителите почистиха още 200 квадратни метра от района, децата участваха в работилница на открито. Заедно направиха, украсиха и закачиха 14 къщички за птици. Само за 20 минути те бяха заети от птичи семейства.
Мечтаехме с родителите колко прекрасно би било да възстановим Ботаническата градина и да имаме място, където дейности както за деца, така и за възрастни редовно да се провеждат на открито, сред природата и в града. Доказателство за това бяха самите малчугани. Те не искаха да си тръгват.
Дори тригодишните помагаха, тичаха и играеха на почистените поляни, които някога
От създаването на Факултета по агрономия и горско стопанство в Пловдив, професор Кирил Киряков, ръководител на катедра „Ботаника“, избра асистенти, които бяха силно привлечени от природата: Димитър Делипавлов, Стоян Димитров, Ганка Алексиева, Иван Ковачев, Мария Попова и Илия Чешмеджиев, и започна интензивни изследвания на растителните ресурси на България. Самата градина беше основана през 1950 година на парцел от 250 декара. Тя е третата ботаническа градина в България и първата извън столицата.
Професор Кирил Киряков изгради Ботаническата градина, създавайки благоприятни условия за научни изследвания.
Професор Стоян Димитров организира експедиции с участието на всички членове на факултета. Реалната работа по създаването на колекцията на градината започна през 1957 година, когато д-р инж. Димо Граматиков беше назначен за нейн директор. През следващите години беше разработен проект за подобряване на района, включващ изграждане на водни елементи, изкуствени релефни форми, скални градини, алеи, места за почивка и розариум.
С използване на посадъчен материал от парковете на бивши царски дворци (Кричим, Врана, Евксиноград) и от водещи декоративни разсадници в страната беше създаден арборетумът на градината. През 1980-те и началото на 1990-те той стана най-богатият по видове в България. През 1963 година беше създадена семенна банка за ботаническата градина, и беше издаден първият каталог (семенен каталог), интегрирайки градината в международната система за обмен на растителен генетичен материал (семена и вегетативен материал за размножаване).
До 1990 година градината установи контакти с повече от 150 ботанически градини в Европа, Азия, Африка, Океания, Австралия, Северна и Южна Америка. Ботаническата градина публикуваше своя каталог годишно или на две години без прекъсване от 1963 до 1991 година.
През ранните 1970-те години площта на ботаническата градина беше намалена два пъти. Първото намаление беше поради отчуждаване на част от площта на градината за строителство на жилищни сгради в рамките на развитието на квартал „Тракия“. Второто намаление беше свързано с планираното разширение на булевард „Санкт Петербург“ от хотел СПС до пътния възел „Скобелева майка“, което все още не е реализирано. В резултат на това градината беше намалена от първоначалните си 250 декара до 113.504 декара. За щастие, западната част на градината, която е най-развита и добре поддържана, е запазена.
„В момента обаче няма никакви дейности там; районът е изключително запустял и зарасъл. През годините бяха организирани няколко инициативи за възстановяване на ботаническата градина, но за съжаление без успех. Желанието на жителите на Пловдив да имат ботаническа градина остава силно. Ние не намерением да спрем да провеждаме доброволчески инициативи, ускорявайки процеса на възстановяване и привличайки общественото внимание към място, което смятаме, че има потенциал да стане любимо място на пловдивчани“, твърдят доброволците.
Източник : trafficnews.bg